информационни ресурси за бизнеса
комуникации |  сигурност |  бизнес софтуер |  критични системи |  интернет |  зелени ИТ |  ИТ проекти |  cloud |  CAD/GIS/GPS |  документопоток |  финансови ИТ |  МСБ
Infoweek
интервю
За една година можем да разработим нова магистърска програма, ако бизнесът желае да си партнираме
От: Ива Иванова
14:26 2-02-2009
доц. Петко Русков
Доц. Русков, стремежът на преподавателите във ФМИ е факултетът да отговаря на глобалното динамично развитие в ИТ/ИС. Какви нови магистърски програми стартирахте?
Във ФМИ през последните години създадохме много магистърски програми, които непрекъснато се актуализират. Аз създадох и ръководя програмата „Е-бизнес и е-управление”, според мен доста успешно. През 2007-2008 учебна година екип от технологични предприемачи открихме нова програма „Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии”.

Как бе създадена програмата „Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии”?
Преди три години Intel стартира инициативата за обучение на университетски преподаватели по „Технологично предприемачество” в целия свят. В България в него участваха над 35 преподаватели в областта на информатиката от ФМИ - СУ, Техническия университет-София, Нов български университет и др. От участвалите преподаватели подбраха шестима преподаватели от ФМИ, ТУ и НБУ, които да преминат през следващото събитие – глобален колоквиум за професори в Бъркли, в който имах удоволствието да участвам. Нашата активност беше висока и в резултат създадохме новата програма. Тя се утвърди много бързо сред студентите и тази учебна година за първи път в магистърска програма във ФМИ се запълниха всички места от студенти само държавна поръчка, класирани по бал от приемните изпити. Учебният план по нея също е уникален за Централна и Източна Европа – колегите ни от Румъния, Унгария и Полша засега имат само дисциплина „Технологично предприемачество”, а ние - цяла магистърска програма.

С какво се отличава тя от другите магистърски програми?
Тя се различава по това, че отразява съвременните динамични промени и глобализацията на пазарите. Дисциплини като „Технологично предприемачество”, „Иновационен мениджмънт” и „Стратегическо управление”, които традиционно досега се преподаваха само в икономическите ВУЗ-ове, вече преминават и в научната и технологичната област.

Как могат да „заработят” по-добре отношенията между университетите и бизнеса?

В развитите страни се правят проучвания сред бизнеса и ИТ мениджърите на големите компютърни компании по въпроса какви знания биха искали да имат потенциалните им работници след пет години. Разработват се стратегически учебни планове. Съществува например един много добър учебен план за Computing Curricula 2005, подготвен от The Association for Computing Machinery (ACM), The Association for Information Systems (AIS), The Computer Society (IEEE-CS). Учебните планове се актуализират през кратък интервал. Подобни планове се предлагат и от Световната банка. Мисля, че ние постигнахме успехи в бакалавърското и магистърско образование във Факултета, като изследвахме тези проучвания и въведохме подходящите промени. Ако бизнесът в България има визия и стратегии за нужните компетенции на специалисти, от които ще се нуждае, една година е цикълът да разработим кооперирано нова магистърска програма. Какъв е проблемът за преподавателите да подготвим учебен план, да закупим учебни материали и да привлечем професионалисти, които да консултират и преподават? Въпросът е, че нашият бизнес трябва да каже какво очаква след три, след пет години и освен това, трябва да каже и как ще ни помогне, защото пък нашият въпрос без отговор засега е защо ние да готвим кадри и с какви ресурси да го правим. Къде е добавената стойност за преподавателите? Нормално ли е студентите ни да получават пъти по-голямо заплащане от преподавателите, а в същото време да очакват да ги учим на нови и актуални компетенции. Тоест пропастта съществува, но тя е решима и съвременните методи и технологии ни дават възможност наистина да я преодолеем при ясна визия и стратегии, които да удовлетворяват всички заинтересовани групи – преподаватели, студенти, бизнес, държавна и местна администрация, родители и т.н.

Работи ли ФМИ по общи проекти с бизнеса?

Да, стараем се. Имаме административни структури - заместник-декан, с когото се опитваме от много години да работим по такива проекти. Работим с всички организации, които са свързани с информатика. За съжаление, в България нещата са много конюнктурни – обикновено у нас не става въпрос за реални нужди и възможности за решаването им, за знания и умения, а повече за контакти и личности (кой кого и как познава). Въпросът е бизнесът да оцени, че му трябват талантливи и компетентни кадри. А той ще го оцени, когато започне да участва по-активно и да печели европейски и световни търгове, а не домашни, конюнктурни търгове. Голяма част от ИТ/ИС фирмите работят с по-ниско заплатена аутсорс дейност и за нея не им трябват особено талантливи специалисти. Работейки на аутсорсинг, те не оставят нищо като история за нашите фирми. Независимо, че от двайсет години говорим за приоритет в ИКТ, аз не съм видял много действия, които да осигуряват реално този приоритет. Разбира се, има и доста фирми, които разбират, знаят, подпомагат. Кризата в момента може би ще забави процеса на развитие, но няма да го спре. Според мен финансовата криза създава потенциал за тези, които знаят и могат, които търсят и предлагат алтернативни решения, които поемат рискове.

Излизат ли добре подготвени кадри от българските университети?

Различно е. От някои - да. Имаме много университети и е нормално да има и различие в подготовката на завършилите студенти. Гарантирам, че от нашите магистърски програми излизат. Ще дам конкретен пример: ние създадохме при отлично партньорство с български фирми една изборна дисциплина - “Business Intelligence” - която две години по-късно стана една от най-желаните сред студентите. Във връзка с новите пазарни условия, беше много трудно да убедим Факултетния съвет да приеме дисциплини като „Организационно поведение” във ФМИ. Според мен тази дисциплина трябва да се знае от всеки завършил студент. В България досега ние имахме много добри функционални и технологични познания. Но какво се случва в момента - глобализация, пазарна икономика - а нашето традиционно висше образование пропусна да ни научи какво е това бизнес, комуникационна и организационна култура. Това всъщност е разликата между нашите специалисти и западните – ние не винаги си знаем цената и трудно я отстояваме.

Как оценявате проблема с липсата на кадри у нас, особено в областта на ИКТ?
Кадрите се създават с образование и обучение, с утвърждаване на навици за обучение през целия живот на всеки специалист. Всички заинтересовани групи според мен трябва да поемат своята отговорност – университетите, бизнесът, държавата, специалистие. Университетите да излязат от традиционните, доказано неработещи при новите условия процеси. Да направят реинжинеринг на процесите си и да въведат световните практики. Нашият бизнес в момента непрекъснато се оплаква, че няма кадри, а моят въпрос към бизнеса е какво прави той за образованието и подготовката на тези кадри, за човешкия капитал? 
Присъедини се и сподели: Facebook Twitter RSS Изпрати
Доц. Петко Русков: визитка
Лично:
Най-нови от интервю
Очаквайте нови устройства с Bay Trail през Q4 на 2013 г.
10:15 14-10-2013
Богдан Джорджеску от Intel пред InfoWeek
Интернет на нещата е голяма възможност за България
11:28 15-04-2013
Бернд Хайнрихс пред InfoWeek
До 92% от всички пробиви са в софтуерните приложения
10:42 18-03-2013
Димитър Цветков и Борис Накев пред InfoWeek
  Най-четено от интервю
10:42 18-03-2013 До 92% от всички пробиви са в софтуерните приложения
11:28 15-04-2013 Интернет на нещата е голяма възможност за България
11:49 26-04-2010 Желаем да бъдем доверен съветник на българския бизнес
11:10 29-10-2012 Широколентовият достъп e основен инструмент за развитие
10:15 14-10-2013 Очаквайте нови устройства с Bay Trail през Q4 на 2013 г.